|
|
DOS & DON'TS
|
|||||||||||
интервю ейми келнър Rappin’ With the Rickster е най-доброто, което можеш да гледаш късно през нощта, когато си напушен и отегчен. Това е най-готиното безплатно шоу без порно (освен ако не си на LSD и искаш да се вкараш в кофти трип - в този случай препоръчваме Mr. Mouth. Един тип надолу с главата, с нарисувани очи под устата и с малка перука на брадичката, който не знам за какво говори, защото винаги ме втрещява и моментално превключвам канала обратно към успокояващата интонация на Робин Бърд). В The Rickster създателят и домакин на шоуто Рики Пауъл се мотае из апартамента си, пуши трева с котката си, скита из Washington Square Park, говори с възрастни чудаци и рапъри или си общува с нюйоркски пичове, които по един или друг начин са свързани с Beastie Boys и/или със Sonic Youth. Понякога има кадри от баскетболни мачове и от странни филми, вмъкнати просто ей така. Всички те най-често са заснети през „рибешко око”. Това е негова запазена марка. Рики често е наричан четвъртият от Beastie Boys и го знаете от известната рима “Homeboy, throw in the towel/Your girl got dicked by Ricky Powell”. Той снимa от средата на 80-те и планира скоро да издаде книга, най-вече фотоси на рапъри като Run-DMC, LL Cool J, Public Enemy и, разбира се, неговите приятели Beastie Boys. През 1994 Рики е олицетворение на нюйоркската сцена. VICE: Кажи ми какъв е типичният ден на Rickster. Рики Пауъл: О, извинете. Това е малко лично. Не, шегувам се. Работя във фирма за доставки на трева. Нищо особено, просто едни хипарски услуги, а преди това бях на турнето Lollapalooza с Beastie. Непостоянен съм. Променям се. Ами Rappin’ With the Rickster? Разбира се, занимавам се с шоуто и правя фотосесии. Правя каквото мога. Пиша за списание Vibe. Водя рубрика, наречена What’s up with that? Разкажи ни за това. Сещаш се, просто мои наблюдения. Остроумия. Малко ебавка с хората. Например какво става с този пич, какво става с онзи. Или като: ”Ей, бездомните негодници трябва да бъдат уважавани на тази ретро кец сцена, защото те са тези, които виждате с велурен оранжев Converse.” Как беше на Lollapalooza? Прекарах си страхотно. Бях момче за всичко на Beastie, но бях свободен да обикалям наоколо и да снимам каквото си искам. Имаше добри групи, като Funkadelic. Беше готино лято. Какво е настроението в Ню Йорк в момента? Добро е. Целият бизнес с тишъртките се разраства. Току-що изкарах първия си шърт с X-Large с едно куче хъски, което разхождах на времето. Това е малко като ренесанс. Цялата компания Grand Royal се разраства. Нещо като пречистване. Но сега в Ню Йорк се движат и много позьори. Нови фалшиви шибаняци и сцената се разводнява. Има твърде много боклуци и не се кефя. Провинциални шибаняци. Кога започна да правиш Rappin’ With the Rickster? През август '90. Тогава беше кулминацията. Тогава моите фотографии оживяха. Има голямо разнообразие от хора в шоуто, като Сандра Бернхард или просто местни кибици. Експериментирам, нали знаеш, моят формат е да правя колажи. Забавно е. Напушвам се и монтирам материала късно през нощта. Също така съм голям фен на WKCR и записвам джаз-фънк предаванията им и ги вкарвам като подложка в шоуто ми. Има много кадри с теб и котката ти. Ооо, не! Ти гледа ли шоуто? Да, С приятелите ми често те гледаме. Да, обичам да се разбивам с котката ми. И обичаш да си говориш със странни възрастни хора. Да, старците. Заседнал съм в миналото, човече. Да, заради всички тези пристигащи нови шибаняци. Наскоро видях Матю Бродерик, той ме подмина. Той е надувка. Израснахме в Washington Square Park. По-малък е от мен с една година. Той е шубе. Много е усамотен. Бяхме в един отбор по софтбол, The Falcons, но той не ставаше и седеше винаги в края на пейката. Както и да е. Не ми дреме. Откога живееш в West Village? Израснах в SoHo, до Union Square. От '91 живея на Charles Street. През 60-те в моя квартал имаше само луди ирландски семейства. Още има такива, но се нанасят разни богаташчета. Богатите хора са отвратителни, като в лъскава детска градина. Зле е, човече. Позьорите се държат, все едно са оттук. Но се срещат и готини знаменитости, както онзи ден видях Гарет Морис и беше много вълнуващо. Винаги срещам Уилям Дефо с пазарските торби. Попадал ли си в тегави ситуации с ченгетата при всичките ти щуротии? Глей са. Точно се бях върнал от Lollapalooza. Извършвах една малка доставка в SoHo и от нас минах към West Village през Washington Square Park. Нося шапка с козирка и лилави слънчеви очила. Изглеждам подозрителен и имам трева в чантата от фотоапарата. Минавам през парка и изведнъж се започва хайка. Бум, бум, бум. Всякакви ченгета под прикритие арестуват хора. А аз съм точно в центъра. Слязох от колелото и минах през цялото клане, докато на някакви хора им слагаха белезници. Ходя и чакам да ме заключат, защото знам, че приличам на доставчик на трева. Отидох до ъгъла, където седят всичките майки с колички, и просто седнах до тях, докато не отвориха парка 20 минути по-късно. Сигурно си очарован. Да, напомни ми на сцената от Little Big Man. Дъстин Хофман и онзи индиански вожд минаха през битката и никой не ги докосна, защото вождът беше в едно от онези състоя-ния. Мислех си за тази сцена и много се радвам, че не ме заключиха. Споменавам го, защото откакто свърши турнето, забелязвам, че съм позабравил как да се държа на улицата. От бляскавия живот на турне обратно към кочината.
|
