от борислав банев



Млади момичета са се качили на масата и мятат гюбеци до салатата на леко брадясал мъж в жълт анцуг с много злато по ръцете. Гледат го напрегнато в очите. Знаят добавената стойност към потното ебане – красива рокля, разходка с джип, линии кока, скъпи питиета. „Харчат се големи пари, да знаеш, много големи. Модерно е да демонстрираш, че можеш да пиеш бутилка Роал Салют, дори и сам на масата.” Разговарям с Радо Шишарката, един от нашумелите чалга певци тази година – 1994. Познат е от кючека „Тигре, тигре”, в който се пее мантрата „Имаш ли пари – хубави жени”. „Тези хора не работят – продължава Радо. – Те купонясват в дискотеките до шест сутринта. Имат си мутреси – девойки, гладни студентки, на които им се живее, но нямат пари.”

Наричат новата зомби прослойка борци, застрахователи, мутри. Най-често те наистина са бивши състезатели по борба, работата им е да те застраховат и имат зловещо криви мутри като в евтин хорър. За главатар на шайката е сочен Васил Илиев – шеф на фирмата Вярност Инвестиции Сигурност, чиито стикери ВИС гордо блестят на магазинчето ти.

А Радо Шишарката е техният послушен паж, веселият шут, който възпява силата и мощта им, флагман на новото музикално течение. Наградата му е да яде безплатно по една пилешка супа всеки ден, докато е жив. Той се грижи за част от ентъртеймънта на мутрите. За другата част отговарят празноглавите тъпачки от Студентски град и коката. „Шмърка се направо на масата. Виждал съм тонове кокаин, а и всякакви други неща”, разказва самият Радо.

Ако си почупил някого от бой, насладил си се на обезкостен свински врат, после си рязал кока от огромна буца, увита във вестник, и пиеш седмо Джони, най-вероятно не ти се слуша Моцарт или Вивалди. Музиката, която звучи в бърлогите на тигрите, е чалга – синтез от ориенталски джемсешън и влиянието на циганите в България. По време на петте века робство със зурни те са веселили и българи, и турци. След толкова столетия, извинете, но няма как този бийт да не влиза венозно. Чалгията обаче никога няма да се слее с народния български фолклор, за щастие. След Освобождението народът се отърсил от тези влияния, но градската хедонистична сган продължила да припява някои от „вечните хитове”. И така – от касетка на касетка, от дек на дек, та до днес. През 80-те масово се продаваха записи на сръбкинята Лепа Брена и малко поп, хисарски. Тоталитарната власт обаче не беше много благосклонна към това. „Още по вариететните програми в хотелите пеехме тайно някоe кючече, “Barbaiani”, “Шуми, шуми, яворе”, но много се притеснявахме, имаше много куки, хора на Държавна сигурност”, казва другият герой на деня – Валдес, „циникът на фолка” и автор на „Жиголо” – епичен хит от последните дни.

---

COMMENTS