|
|
DOS & DON'TS
|
||
 bтекст vice илюстрации рик фробърг  Ако си сред 25-те процента щастливи американци, които през 1994 имат собствен компютър, то имаш и шансa да спреш да драскаш недодялани човешки и животински гениталии в Microsoft Paint и да оборудваш стържещия си модем с предложението за ползване на интернет на American Online. Пет часа и 36 чата по-късно ще откриеш, че си усвоил търсенето на самотни души онлайн. Те пък ти помагат да усъвършенстваш техниката си за писане с една ръка. Ти обаче искаш още и още. По наше мнение кибер сексът едва ли е бил първото, за което се е сетил онзи луд учен, Ликлайдър, когато е проектирал своята интергалактична компютърна мрежа (теоретичната основа за съществуването на интернет, преди да бъде създаден такъв, какъвто го познаваме днес). А ето докъде стигнахме. Все пак, толкова трудно ли е било да се предвиди? Дори и най-неприятният оптимист с петна от пот под мишниците, почитател на веригата магазини за електроника Radio Snack е трябвало да се досети, че интернет ще еволюира от неугледната, недостъпна система от жици и пластмасови чипове до клирингова къща за най-низките и безсъдържателни човешки дейности. Всъщност единственият въпрос, на който все още нямаме отговор, е: „Колко дълго трябва да чакаме, за да гледаме на живо как някой виртуален компютърен гений си го вкарва в нечий многоъгълен задник?” Ние смятаме, че хората ще трябва да изпробват всички възможни начини да стигнат до еякулация онлайн, преди да осъзнаят, че интернет предлага и възможности за обмен и разпространение на информация, за обединение на света в името на мира и за получаване на най-големите печалби, които можем да си представим след откриването на картофобелачката. Скоро ще можем да се възползваме от това посредством едно малко подобрение, с което ще се докоснем до виртуалната реалност. В бъдеще всеки ще разполага с персонален интернет терминал, който ще бъде активен от осем до 14 часа на денонощие. Всеки един ще носи специален шлем, който напълно ще възпроизвежда и замества поне три сетива. Устройствата, които предлагат изживявания във виртуалната реалност, ще могат дигитално да ни телепортират до Тел Авив (за някой сандвич с хумус) или до сърцето на Амазонската джунгла, за да се включим в групова оргия. Може и тайничко да се подсмихваш сега, но японците вече доста са напреднали в този бизнес. На Второто индустриално изложение за виртуална реалност, съпътствано от научна конференция, проведено недалеч от Токио в края на юни тази година, беше предсказано и създаването на 4D електронна реалност. Още едно шибано измерение, за което дори не бяхме чували до този момент! Е, има и недостатъци, които трябва да преглътнем, преди всичко това да бъде усъвършенствано – в настоящия момент интернет представлява поругаване на концепциите за дизайн и естетика. Чужди са му онези заветни характеристики, които очакваме от технология, създадена, за да промени живота ни. Това, което ни се предлага, малко или повече, е някаква каша от думи, лога и ужасни снимки, поднесени на едноцветен фон. Кога най-после ще можем да правим неща, като да кажем, да си купим бебе от далечен Китай? Онлайн. След приемането на Закона за компютърна сигурност правото да развива компютърните стандарти премина от ръцете на Националната агенция по сигурността в ръцете на Националния институт за стандарти и технологии, който е част от Търговския департамент. Така че, нека започнем малко търговийка! Искаме, във възходяща градация, да пазаруваме, да говорим с хората безплатно, да четем новини, да видим скелета на динозавър, намерен на остров Фиджи, да банкираме, да четем книги, да си правим срещи с другия пол, да правим виртуален секс, да играем на борсата, да общуваме с хора, които не говорят нашия език, да участваме в забавни игри за знаещи, да ядем и да слушаме любимата си музика, без да плащаме. И всичко това, без да отместваме бузка от възглавничката на стола.
|
