|
|
DOS & DON'TS
|
||||||
 текст джим фин илюстрации тара син фотографии ap
Иска ни се по въпросите за ядрените работи да се намери не чак толкова трудно решение. Особено като се има предвид, че преди три години, през 1991, официалното издателство на Северна Корея публикува „За един нов мирен свят”, където са събрани едни от най-известните и любими цитати от Великия водач Ким Ир Сен и по-специално: „Народът на Корея, който живее под постоянната заплаха от ядрени оръжия, предложи унищожаването им и това е въпрос от жизнено значение за съдбата на нацията.” Ето защо намираме за доста шибано и странно, че преди няколко месеца Клинтън изпрати леко чалнатия бивш президент Джими Картър на дипломатическа мисия при Ким Ир Сен. Той трябваше да убеди царя на неясните послания да замрази своя-та не чак толкова секретна, но все пак зловеща програма за създаване на атомна бомба, като в замяна му предложи петрол и помощ за развитие на ядрената енергетика. Смешникът Картър взе, че успя! В резултат на това беше подписано Рамково споразумение между Съединените американски щати и Корейската народна демократична република за контрол на разпространението на ядрени оръжия и за полагане основите на бъдещите отношения с режима на Ким Чен Ир. В отсъствието на татенцето единственото, което малкият Ким трябва да направи, е да ускори развитието на нещата.
Тандемът баща и син управлява Северна Корея от момента, в който се ражда бъдещият любим ръководител. (Според западните историци това става в съветска военна база, а официалната версия на севернокорейските е, че рожденото му място е колиба в планината. Тогава бащата планирал следващата си стъпка срещу японците по време на Втората световна война.) Все пак това управление не е толкова лесно, колкото изглежда. Дори и при пълния и необезпокояван контрол над медиите в страната, както и на информацията, която идва отвън, Северна Корея е заобиколена от всички страни от врагове или враждебно настроени псевдосъюзници. В края на 60-те, след като на няколко пъти му спасяват задника (първо руснаците го отървават от японците през Втората световна война, а после Мао избива малко американци и гони останалите на юг от 42-ия паралел), Ким Ир Сен живее в състояние на изолация, параноя и несигурност. Той вярва само на един човек, на Ким Чен Ир, който като по чудо изтрезнява в ключовите моменти и прибира оная си работа в гащите, поне на публични места. Ким Чен Ир веднага се захваща да промотира култа към баща си, като постепенно насочва вниманието към себе си. Той създава опера („Море от кръв”) за жестокостите по време на японската окупация и отблизо следи филмопроизводството в Северна Корея да е в съответствие с официалната държавна доктрина - идеологията Чучхе. Тези филми обвиняват за недостига на храна в страната работниците от аварийните бригади и метачите на улици. В тях участват актьори с избелени лица, облечени в американски военни униформи, които изпитват огромно удоволствие да дупчат с куршуми корейските селяни; има деца, които разбират, че родителите им са били предатели по време на войната; има и жени, способни на най-голямата саможертва - да се омъжват за войници инвалиди. През 70-те Ким Чен Ир укрепва властта си и до началото на 80-те вече е на кичозни портрети - на фона на житни класове показва на баща си нови тракторни гуми. Татенцето и синчето често се появяват заедно по телевизията. Одобряват нов модел дамски обувки или пък критикуват конкретни танцови стъпки. Ким Ир Сен постепенно влиза в ролята на благ дядо, а Ким Чен Ир, с характерната си прическа, става вездесъщ. Със завидна последователност до днес – 1994 – той се превръща в Любимия ръководител. Най-вероятно Ким Чен Ир управлява страната задкулисно през последното десетилетие. Обаче официалното встъпване във властта ще бъде съпътствано от обичайната параноя, независимо от проблемите с прехраната на населението и скапаната ядрена програма. В Северна Корея харесват идеята за собствената си независимост, но въпреки това разчитат на субсидии от СССР и Китай – техния основен търговски партньор. Но Борис Елцин и приятелчетата му, които управляват Руската федерация, са прекалено заети с експорта на женска плът и петролни доставки, а Китай все още се възстановява след падането на Берлинската стена и оная гадост от площад „Тиенанмън”. С други думи, при липсата на приятелски настроени комунистически суперсили, които да се грижат за Северна Корея в трудни моменти, страната прилича на недоразвито момиче, което никоя държава не иска да покани на среща. Особено ако ядреното споразумение със САЩ се провали. Ким Ир Сен със сигурност е смятал – поне пред себе си трябва да го е признавал – че ядреният арсенал е единствената надеждна застраховка срещу заплахите от новия световен ред след разпада на СССР. Кой знае дали синчето мисли по същия начин. И дали не сме закъснели да го убедим в обратното? * Б. пр. В България е известен с това име, а в западните медии - като Ким Йонг Ил ** Б. пр. В България е известен с това име, а в западните медии - като Ким Ил Сунг
|
