СПАЙК ДЖОУНЗ

ИНТЕРВЮ ШЕЙН СМИТ
ПОРТРЕТИ ТЕРИ РИЧАРДСЪН



Откакто сме приятели със Спайк Джоунз, не е имало момент, в който той да не работи по филмовата адаптация на класическия роман за деца на Морис Сендак Where the Wild Things Are. Това е неговото всепоглъщащо и изцеждащо пътуване, което продължава вече половин десетилетие. Спайк не се отклони и за секунда от мисията си да филмира неговата лична интерпретация на книгата. И е невероятно вдъхновяващо да наблюдаваш отстрани този процес. Сега, като красиво малко бебче, което се показва от края на родилния канал, или като сочен, зрял домат, увит около стъблото си, Where the Wild Things Are е готов да избухне за света. Не прилича на нито един филм, който сме гледали. И чакаме с нетърпение реакцията на публиката.

Това лято създателят на Vice, Шейн Смит, отиде до Лондон, за да се срещне със Спайк, докато той довършваше ефектите по Where the Wild Things Are. Шейн пътуваше към Африка да снима филм за vbs.tv и не беше много в час заради гигантските дози лекарства против малария. Преди срещата със Спайк той гледа ексклузивно Where the Wild Things Are. После се втурна в обятията на режисьора, за да похлипа, завладян от емоцията. След което двамата седнаха в хотелската стая на Спайк и поговориха за новия му филм, живота и любовта.

Тъкмо гледах новия ти филм. Казва се Where the Wild Things Are
Да… [смее се]

Разбира се, чел съм книгата като малък и си спомням героите, особено Макс. Но не мога да се сетя за всички подробности. Например използва ли лодка и в книгата?
Да. Основните елементи са взети от книгата. Но най-важното беше да уловя духа и настроението й. Поне както аз ги усещах.

Чел ли си я като малък?
Да, разбира се.

И ти беше любима?
Абсолютно.

Отдавна ли си мислиш да направиш филм по нея?
Не, защото беше едно от нещата, които обичах толкова много, че не смеех да го докосна. Не знаех какво да добавя, така че да не я опропастя. Но през последните 14 години опознах Морис Сендак и много говорихме за книгата. Той ме питаше дали искам да я екранизирам, а аз размишлявах по въпроса...

Чакай малко. Той те е питал дали искаш да снимаш филма?
Това е нещо, което той е развивал като идея през последните 20 години.

Знаеш ли кой друг е искал да го снима?
Не съм сигурен кой колко близо е бил до целта, но знам, че е говорил с много хора.

Сигурно е невероятно чувство Сендак да те попита лично?
О, да. Обичам и него, и книгите му. И тъй като съм влюбен в тях от много малък – In the Night Kitchen, Where the Wild Things Are, Pierre и The Nutshell Library – тези образи са толкова…

Вкоренени в главата ти?
Точно. Когато обичаш нещо толкова отдавна, образът му се настанява много дълбоко в теб. С времето просто израстваш около него и то се внедрява още по-навътре.

Понякога се вбесявам, когато някой вземе любим мой филм и му направи римейк, или любима моя книга и я филмира. Има голям риск да интерпретираш оригинала погрешно. Притеснявал ли си се за това? Отговорността да екранизираш една от любимите детски книги на всички времена е огромна.
Определено. Не само че не исках да я съсипя за другите, но и за себе си. Така че първоначално не исках да го правя, защото нямах представа как.

И после един ден ти светна?
Ами мисля, че беше третият път, когато говорихме с Морис. Той ми изпрати сценарий, чернова на сценарий...

Значи той е пишел сценарии?
Не, не лично Морис. Работил е с различни писатели и режисьори през годините и е опитвал различни варианти. Прочетох черновата и не ми се стори зле. Осъзнах какво може да излезе от нея, ако се направи добре, и се въодушевих. Беше много проста идея – да вземем усещането от книгата, да развием кой е Макс и кои са Дивите Неща. Моята идея беше, че Дивите Неща са диви емоции. Много просто. Но най-важното за мен беше да знам, че мога да си поиграя с идеята и в същото време да остана верен на книгата. Мисля, че като дете, поне за мен, дивите емоции бяха най-плашещи.

Като да се побъркаш от страх, без да знаеш защо, да истерясаш.
Именно. Може би тогава не съм го анализирал по този начин, но мисля, че дивите емоции – както собствените, така и на хората около теб, могат много да те объркат и дезориентират, когато си дете.

Една от най-разпространените интерпретации е, че Where the Wild Things Are е за емоциите и контрола или липсата на контрол върху тях, когато си малък.
Като прочетох сценария, изведнъж усетих, че тази идея за дивите емоции няма граници.

Вкара ли малко от собственото си детство? Има ли малко от теб в Макс?
Да, разбира се. Дори дребните неща, които съм направил, но не съм написал, са част от мен. Аз съм и във филмите, които съм снимал с Чарли [Кауфмън]. Но да, със сигурност в този филм има много повече от мен.

---

COMMENTS