ПИРАТСКИТЕ ДНИ НА РОМАН ПОЛАНСКИ

ФОТОГРАФИЯ И ТЕКСТ ХАРИ БЕНСЪН

Настася Кински, Сейшелските острови, 1976

През лятото на 1976 ме помолиха да снимам целия коледен брой на френския Vogue. Роман Полански, Настася Кински и аз се срещнахме на Сейшелските острови, едно от най-красивите места, на които някога съм бил. Много малко места се оказват това, което си си представял, преди да ги посетиш, но Ню Йорк е едно от тях, а Сейшелските острови е другото. По онова време те бяха напълно диви. Връзките с континента бяха малко, а единственият телефон в хотела едва сработваше. Толкова беше лежерно, че нямаше нужда да се обличаме. Прекарвахме дните си по бански и тениска. Нямаше туристи по безкрайните бели плажове. Местните рибари ни носеха улова си за вечеря. Бунгалата ни бяха без прозорци и врати. Съвсем различен живот.

Темата на снимките беше пиратите и техните заровени съкровища. Настася в златната си рокля беше заловена принцеса, а парижкия фризьор го използвахме и като принц за двайсетте страници, които трябваше да запълним със снимки. Роман носеше пиратска сабя по плажа, докато търсехме идеалното място за снимки. Махна си хавлията, когато редакторът Жослен Кергер и другите избързаха напред.  

Хрумна ми да заровя Роман в пясъка, както пиратите са правели със затворниците си в книжките, които бях чел като малък. Той реши, че това е добра идея, докато не ни изненада една голяма вълна. Почна да се паникьосва. Знаех, че ще успея да го откопая навреме, но се престорих на майтап, че не мога. Когато предложих да отскоча до града за помощ, той изкрещя: „Извади ме веднага оттук, шибан шотландец.” Измъкнах го и двамата се хилихме много.

Близо десет години след сейшелските ни приключения филмът Pirates на Полански откри фестивала в Кан през 1986. Мисля, че Роман е искал да направи пиратски филм, откакто бяхме на островите. Когато отидох да снимам на филмовата площадка през 1985, този път на мароканския бряг, беше като дежавю. Отново грандиозни костюми и саби. Младата актриса Шарлот Луис беше принцесата, Уолтър Матау играеше капитана, а смелият моряк беше Крис Кемпиън. Синът на Грегъри Пек играеше испански офицер, Деймиън Томас беше Дон Алфонсо, а Дейвид Кели беше старият пират. Галеон, закотвен недалеч от сушата, служеше за декор. След няколко дни имах снимките, които ми трябваха, и се върнах в Ню Йорк, за пореден път оставяйки фантазията.

---

COMMENTS