ТЕКСТ И ИНТЕРВЮТА БЕРНАРДО ЛОЙОЛА
СНИМКИ АБЕЛАРДО МАРТИН

Dos carteles (2000) с Марио Алмада в главната роля

През последните няколко години мексиканските режисьори получават безпрецедентно международно признание. Филми като Babel, Amores perros, Silent Light, Y tu mamá también и Pan’s Labyrinth спечелиха награди по целия свят. Гаел Гарсиа Бернал и Диего Луна привличат внимание към новото поколение мексикански актьори. Ура за тях. Но няма ли мексикански филми без добра актьорска игра и хитра режисура, които не са толкова тежки и арт? Защо не се произвеждат филми за лелята, която продава такос на пътя в Хуарез, а само за интелек-туалеца, който преподава филмова теория в Мексико Сити? Бедната и средната класа не трябва ли да вдигат врява, че няма филми за тях?

Сигурно не сте мексиканци като мен. Ако бяхте, нямаше да задавате тъпите въпроси, които токущо избълвах вместо вас, а щяхте да знаете за магичния свят на мексиканското наркокино. Добре, сега ще ви разкажа.

Повече от 40 години киноиндустрията за второстепенни филми произвежда с пълна пара нискобюджетни заглавия за наркодилъри, лоши ченгета, корумпирани политици, камиони и проститутки, обгрижвайки по този начин работническата класа в Мексико и мексиканците, живеещи в Щатите. В Мексико тази индустрия се нарича videohome, защото филмите излизат директно на видео. Ако отидете до магазин за касети под наем в Източен Лос Анджелис, ще намерите едно копие на Amores perros, заобиколено от стотици други филми като Синалоа: земя за мъже, Свиреп мъж, Мъртвият отряд, Цената й беше няколко долара, Кока Инк., Преебан от белите, Оръжия, кражби и смърт, Грабеж в Тихуана.

Индустрията не е приета от средната и високата класа мексиканци, които се срамуват от нея. Те се обидиха от интереса ни към наркокиното, когато се опитахме да ги интервюираме за мнението им. Филм като Крайслер 300 е продаден в хиляди DVD копия миналата година, но много хора от спретнатите квартали на Мексико Сити дори не са го чували, въпреки че се е въртял по всеки телевизор в работническите квартали. Както сподели Уго Вия, бивш служител на Мексиканския кинематографичен институт: „Не е изненадващо, че само 18% от населението на Мексико може да си позволи да отиде на кино.” Реално магазинчетата за видеокасети под наем дават много по-ясна представа за вкусовете в Мексико от филмите, които карат французите да оливат смокингите си с шампанско в Кан.

Тези нискобюджетни екшъни често са базирани на местните вестникарски истории с насилие. Възможно е да са написани, заснети и издадени само седмици след публикуването на историята. Също така често имат за основа митовете и легендите за всемогъщите наркокартели от северозападната част на Мексико и историите на мексиканци, пресичащи границата. Смешно, но голяма част от наркокиното се върти около коли и камиони. Във всеки магазин за касетки под наем лесно ще намерите филми като Черният хъмър, Белият рем, Червеното дюранго и две от класиките в жанра – Сивият камион и Бандата на червената кола.

В мексиканското мейнстрийм кино е рядко да попаднеш на филм с продължение. Няма Y tu mamá también 2. Но в индустрията с домашното кино всеки успешен филм се размножава, заради което има Dos plebes 5, Скъп подарък 4, Крайслер 300 – Част 3 и т.н. Повечето продължения са истории за отмъщението, последвало първоначалния филм.

Преди няколко десетилетия мястото на тези филми е било заето от уестърните и обикновените екшъни, но от двайсетина години фокусът се измества върху наркотрафика. Мексико е на второ място по производство на марихуана и маково семе в Америка, а болшинството от метаамфетамините, които проникват в Щатите, се правят в Мексико. Цялата страна е една супермагистрала за кокаина, предназначен за Щатите. Наркотрафикът е бизнес за сто милиона на година и почти 30 процента от него отиват за подкупи на полицията и правителството.

В наши дни нарковойните, които се водят в Мексико, са излезли извън контрол. Всеки ден по новините съобщават за престрелки, екзекуции, обезглавявания и корупция. Но не само картелите са във война помежду си. Сегашното правителство е опитвало да спре картелите, като милитаризира цели области в страната. Това довежда до още повече насилие. В тази ситуация картелите се борят с правителството, правителството се бори с картелите, картелите – помежду си, бруталните убийства са всекидневие, а група режисьори работохолици запечатват цялата история на видео по-бързо, отколкото можем да кажем arriba (исп. – отгоре, от Бога).

Наскоро се срещнахме и поговорихме с двама от най-големите играчи в наркокиното на Мексико. Ето какво ни разказаха те.

---

COMMENTS