ЛАРС ФОН ТРИЕР

ИНТЕРВЮ ХЕНРИК ЗАЛЦЩАЙН
ФОТОГРАФИЯ КРИСТИАН ГАЙЗНАС



Премиерата на всеки голям филм на Ларс фон Триер е в Кан. Той се придвижва дoтам в специално оборудваната си каравана, защото мрази да пътува и рядко напуска родната Дания. Където статутът му на национално богатство си съперничи единствено с този на абсолютна откачалка.

Агресивното му отношение към журналистите е пословично. Ларс е по-голям неврастеник от всички, които познаваш (взети заедно), а новият му филм Antichrist e определено стресиращ, пълен с говорещи животни и обезобразяване на полови органи. Ларс фон Триер обяснява новата си творба с: “Навлязох в аналната си фаза. Antichrist е просто едно лайно, размазано по всичко наоколо. Вече не съм тихото момченце, което седи на последния чин.” И това идва от човека, който докара Бьорк до истерия по време на снимките на Dancer inthe Dark. Дано не прекалим с фройдизмите и сексизмите, но според нас някои от крайнoстите в характера му могат да се дължат на майка му. За да роди син с добри гени, тя си ляга с умен мъж, различен от бащата, с когото Ларс израства. Майка му до такава степен го оставя на “свободно отглеждане”, че едва ли не е трябвало сам да намери пътя навън от вагината й и след това е оставен да се скита по света както намери за добре. Години по-късно, на смъртното си легло, майка му признава, че мъжът, с когото е израснал, не е истинският му баща. Днес Ларс е гениален ексцентрик и в крайна сметка тя е постигнала своето.

Vice: Е, за какво да говорим?
Ларс фон Триер: Не знам, все пак благодаря за списанията. Броят за психическите заболявания беше много добър.

Няма защо. А какво ще кажеш за твоите лични психични проблеми. От какво се страхуваш?
Ами, аз съм сериен неврастеник, хипохондрик и се боя от всичко, което не мога да контролирам. Мисля, че мисловният ми филтър е прецакан. Затлачва се с прекалено много неща и ме претоварва. Някои хора просто се раждат със скапан филтър. Така че пия страшно много хапчета и редовно посещавам психоаналитика си.

Какви хапчета?
Виж какво, психиатърът ми е много добър и няма да обсъждам лечението си с теб. Лекарството, което взимам, е олд скул, отпреди златната ера на Prozac. Изглежда действа и нямам намерение да го сменям. Не се страхувам от хапчета. Опитвал съм какви ли не антидепресанти и нямам никакви скрупули да ги пия.

А скрупули по отношение на изкуството? Не се ли страхуваш, че ще загубиш творческата си острота, ако оправиш филтъра?
Когато съм зле, съм колосално зле. Така че, ако хапчето ме кара да се чувствам по-добре и ми помага да съм кинорежисьор, изобщо не ми пука. Все пак не гълтам по цял флакон Valium. И не се докарвам до състояние на вцепенение.

Твоят последен филм Antichrist беше на етап предпродукция доста дълго време и когато излезе, всички в Дания казаха: “Ларс отново е на върха!” Но отново на върха откъде?
Преди две години бях в тотална депресия. Не можех да стана от леглото. Мисля, че страховете и фобиите ми просто надминаха здравословния максимум и системата ми имаше нужда да рестартира и презареди. Сякаш тялото ми отказа, за да ме предпази от собствения ми мозък. Имам маниакална нужда да контролирам всичко, но в един момент човек просто се предава. И никак не ми беше неприятно.

Беше ли по-добре, когато започнаха снимките на Antichrist?
Изобщо не. Но за да се измъкнеш от депресията, трябва да се погледнеш през различни очи, да се насилиш да преодолееш страха и да въведеш някои ритуали. Когато снимахме Antichrist, това беше моят бунт срещу психическото ми състояние, но е далеч от връщане на върха. Antichrist се случваше независимо от мен, аз просто го следвах, като се опитвах да избягам от проблемите си с контрола. Беше ужасяващо изживяване.

Използваш ли вътрешните си борби в работата като режисьор?
Естествено. Трябва да има битка, и не само със собствените ми демони. Често си поставям ограничения, както стана с движението Догма 95. Като ти отнемат възможностите в дадена област, можеш изцяло да се съсредоточиш върху други сфери и да премислиш как точно правиш нещо. Тарковски е снимал най-добрите си филми в условията на съветската цензура.

Кога ти стана ясно, че имаш психични проблеми?
В доста ранна възраст. Като малко момче ужасно се страхувах да не умра в съня си, сещаш се - да не се събудя. В училище също беше ужасно и имах доста тежък период. За мен класната стая беше много клаустрофобична. Страхувах се да ходя на училище и защото бях подложен на безмилостен тормоз. Психически не бях в състояние да се защитя, но в същото време бях високомерен и не отстъпвах. Доста кофти комбинация, така че в един момент просто спрях да ходя на училище, за да избегна конфронтацията.

Имал си либерални родители, които са смятали, че не трябва да вършиш нищо против волята си?
Така беше. Училище, зъболекари, каквото и да било – сам си бях господар от самото начало. Както и да е, след като разкарах училището, ме извикаха при училищния психолог. Сигурно съм бил на 12. Та той ми каза, че следващия път, като го направя, ченгетата ще дойдат да ме приберат. Толкова успя да роди главата му. Знаех, че това са пълни глупости.

Нека поговорим още малко за детството ти. Имали сте осеммилиметрова камера и родителите ти постоянно са те водели на нудистки къмпинг...
(Смее се) Разбирам накъде биеш, но отговорът ми е: “Не.” Това не съм го снимал. Като дете голотата за мен си беше напълно нормално – родителите ми не се притесняваха или срамуваха.

---

COMMENTS