ДЕЙВИД ЛИНЧ

ИНТЕРВЮ ДЖЕСИ ПИЪРСЪН
СНИМКИ AP, ОБРАБОТКА ТАРА СИН



Аз съм луд по Дейвид Линч. Спомням си как откраднах видеокасетата на Blue Velvet, за да я гледам при един приятел. Тогава родителите ми смятаха, че филмът е прекалено опасен за дванадесетгодишен. Гледах всеки епизод на Twin Peaks още при първото му излъчване по телевизията. Бях на премиерата на Wild at Heart и на Fire Walk With Me. По мое мнение този човек е създал едни от най-оригиналните, завладяващи, дълбоки и красиви филми, правени някога.

И понеже знам, че мнението ми силно ви вълнува, ето любимите ми филми на Дейвид Линч. Започвам с най-любимия:

Епизодите на Twin Peaks, които той е режисирал
Blue Velvet
Inland Empire
Mulholland Drive
Wild at Heart (този беше начело в списъка, като бях на 15)
Fire Walk With Me
The Elephant Man
Eraserhead
Dune
Ранните му късометражни филми
Catching the Big Fish

Lost Highway не ми хареса, но нека не задълбаваме в това.

Има и още една особеност. Както Дейвид Линч, така и аз практикуваме нещото, наречено трансцендентална медитация (ТМ), измислена от Махариши Махеш Йоги през 50-те. The Beatles също са го правили, както и Хауърд Стърн и Джери Зайнфелд. Странна комбинация от хора, нали! Преди няколко години интервюирах Дейвид Линч за Vice и тогава говорихме само за ТМ. Мислех, че този път ще стане дума и за други неща – за живота, за киното. Получи се. Само донякъде обаче. Трябва да знаете, че трансценденталната медитация е особено важна за Дейвид Линч. Целият му живот е неразривно свързан с нея. Без значение какво го питате, той може да свърже отговора си с ТМ. Така че след като преслушах интервюто, си помислих – хм, всъщност доста сме поговорили за медитация. Дали не е малко странно да публикувам всичко това? Няма ли да изглежда като реклама както на собствените ми, така и на неговите пристрастия? Може би не трябва да го правя.

Но след това се сетих, че аз съм редакторът на това списание, а не вие. Така че, ако не искате да четете за трансценденталната медитация, просто се разкарайте. И ето ни двамата с Дейвид Линч, говорим си за трансценденталната медитация, теорията на полето, просветлението и сиренето.

Vice: Здравейте, г-н Линч. Не знам дали си спомняте, но преди няколко години взех интервю от вас. Тогава говорихме най-вече за трансцендентална медитация.
Дейвид Линч: Проклет да съм.

И аз я практикувам още от дете.
Страхотно, Джес!

И днес бих говорил за това, но ми се ще да засегнем и други теми. Знам, че медитацията е много важна за теб, що се отнася до процеса на творчество. Често ми се случва да поискам да спра по средата, за да запиша идеите, които са нахлули в главата ми. И при теб ли е така?
Предполагам, знаеш, че бийтълсите задават същия въпрос на Махариши, когато са с него в Ришикеш през 1968. И на тях им идвали идеи по време на медитация. Отговорът му бил: “Излезте, запишете ги и пак се върнете.”

О, вече и аз така ще правя.
Да, в това състояние идеята се явява в чист вид и усещането е много силно. Ако обаче решиш да чакаш, докато свърши сеансът, може да забравиш какво ти се е явило.

Често ми се случва. И с теб ли е така?
Ако ми хрумне нещо наистина страхотно, спирам и го записвам. После пак продължавам.

Сега, като се замисля, като ме прекъснат, после много лесно се връщам към състояние на дълбока медитация вместо към повърхностна.
Разбирам те, но “дълбока” и “повърхностна” са субективни понятия. Ако запишеш активността на мозъка си, направиш си ЕЕГ по време на сеанс, ще се изненадаш колко често изпадаш в трансцендентални състояния, докато медитираш.

Предполагам, че става на приливи и отливи.
Потапяш се и пак изплуваш. Вероятно си там и дори когато не си напълно изключил от реалността, докосваш се до трансценденталното, което е най-дълбокото ниво на изживяване. Случва се по няколко пъти по време на всяка медитация.

Просто с различна продължителност.
Точно така.

Сега разбирам. Звучи ми познато. Мисля, че бях някъде на седем, когато за първи път опитах да медитирам – за мен усещането си беше трансцендентално.
(смее се) Супер.

Беше доста смешно. Дядо и баба, както и приятелите ми, мислеха, че съм в някакъв култ.
Сега, нека уточним за читателите. Трансценденталната медитация не е религия, не е култ, не е секта... това е мисловна техника – древна форма на медитация, която отключва пълния потенциал на човека. Просветлението. Доста тъпо е да не медитираш.

Читателите може и да ни отсвирят, ако не са отворени за подобни теми, но все тая. И аз мисля, че ако не медитираш, просто пропиляваш личностния си потенциал.
Така е! Разполагаш с определен потенциал, но няма да го реализираш, ако не изживееш трансцендентална медитация на най-дълбокото ниво. Чистата форма на съзнание. Всяко трансцендентално изживяване развива съзнанието. Развиваш интелект, креативност, енергия, способност за щастие, любов, мир.

Все добри неща, така да се каже.
А страничният ефект е, че негативизмът постепенно изчезва. Всичко, което получаваш, е полза, полза и пак полза.

---

COMMENTS