ФОТОГРАФИЯ ТАЙО КИМУРА



Вмного от творбите на Тайо Кимура можеш да се сблъскаш с прозаични предмети от бита, като кутия от мляко, черни найлонови чували за боклук, ратанови кошници, пакетчета чипс, консерва с домати в най-причудливи и често антипатични инсталации (които обаче предизвикаха умилението ни по някакъв извратен начин). Във видео- инсталацията “Typical Japanese English” Кимура скрива видеото си в кош с дрехи. Трябва да клекнеш и да завреш главата си в купчината дрехи, за да видиш как Тайо държи клечки с очите си, как слага пържола в пералнята или пък как мие зъбите на риба, докато я е лапнал... Оценихме желанието на Тайо за връзка с наблюдателя, затова решихме да му зададем няколко въпроса.

Vice: Как да се обръщам към теб – Кимура или Тайо?
Тайо: Тайо.

Как се раждат идеите ти? Концентрираш ли се върху дадена тема?
Имам скицник и през цялото време рисувам, за да открия някоя идея. Скицникът ми е нещо като дневник. Няма ли скици, няма изкуство. Как да ти кажа... много съм мързелив (смее се).

Мисля, че всички артисти са мързеливи. Струва ми се, че да правиш изкуство, означава да създаваш с по-малко усилия.
Всъщност, преди изложба винаги съм притеснен. Просто ми се иска да избягам някъде. Нямам желание да създавам каквото и да било.

Мислиш ли, че изкуството тук, на Балканите, е донякъде затворено в рамките на регионалните вкусове, ако трябва да направиш сравнение с видяното в Япония и други страни по света? Имам предвид, че тук винаги обсъждаме все едно и също – миналото, регионалните конфликти.
Мисля, че конфликтите могат да представляват добра мотивация за артиста. Важното е да се достигне до същността на нещата, до смисъла.

Не мислиш ли, че това е досадно?
Някои артисти изразяват себе си във вестникарски стил – много директно. Но има и други, които достигат до дълбините, до същността на нещата. Произведенията на изкуството, създадени от тях, носят своя естетика, основаваща се на прости, но силно въздействащи принципи.

Като творбите, създадени от теб? Гледал ли си филма Бруно? Там той кани Пола Абдул в къщата си и я кара да седне на гърба на някакъв мексиканец. Не мислиш ли, че идеята е заимствана от твоя видеоклип “Untitled (stool for guard)”?
(смее се) Не знам нищо за този филм. Но в съвременното изкуство има много такива случаи. Често се крадат идеи. Аз лично нямам нищо против.

Много странно кръщаваш творбите си: “Typical Japanese English ”, “Friction/ Where is а Lavatory?”.
Не съм много добър в измислянето на имената. Има нещо, което наистина ме кара да се срамувам. Знаеш, английският ми не е много добър. Чувствам се неудобно, когато трябва да говоря на чужд език. Във видеоклипа “Typical Japanese English” показвам неща, които ме смущават. Представи си, че захапвам собствената си котка по муцунката или пък ям замразена рибата, която току-що съм купил от пазара. И така правя необичайни за мен неща – пуша цигара или пък търкам зъбите на някоя риба с четка. А пък във видеото трябва да коленичиш и да погледнеш в коша. С тази творба исках да превърна зрителя в участник.

Все пак ти харесва да слагаш в устата си разни гадости?
Интересува ме самият процес на хранене, начинът, по който тялото поглъща храната. Мисля, че човешката идентичност не се крие в мозъка или в сърцето – тя е там, под стомаха. Според някои японски учени тази част от тялото пази някакво много древно съзнание. Но моят видеоклип не е продукт на тази теория, просто така съм усетил нещата. Творбите, които създавам, се раждат от чувствата, не от разни теории.

---

COMMENTS