ОТ БЕН ФРИЙМАН, ФОТОГРАФИЯ САМ УИЙДЪН,
ИЛЮСТРАЦИИ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА AIMSKOREA.ORG

Meet Noh, disseminator of subversive anti-North Korean materials.

Но Юнг Сунг е роден и израсъл в Северна Корея. Баща му е бил ветеран от войната между Северна и Южна Корея, който по-късно става барман. Но и семейството му водят оскъден живот, често ядат трева или кора от дървета, с които допълват малкото количество мед от кошерите на баща му. След развода на родителите си Но избягва в Китай през река Тюмен заедно със сестра си и майка си.

Предполага се, че в момента има 150 хиляди севернокорейци, които живеят нелегално в Китай. Повечето от тях се издържат, работейки по ужасни места, като незаконни мини за добив на въглища. Преди да бъде уволнен, защото е нелегално извънземно, Но също работи като миньор. Той обаче е заловен, вкаран в затвора, репатриран в Северна Корея, където отново е вкаран зад решетките. След като е освободен, той отново успява да избяга в Китай през Тюмен и намира сестра си. Тя го свързва с група китайски активисти, които снимат документален филм за Но. Чрез филма се упражнява дипломатически натиск върху Южна Корея, която дава на Но статус на постоянно пребиваващ в страната. Това е кратката версия на историята.

Сега Но работи в организация на дезертьори, които изпращат по въздуха послания на обратна пропаганда в Северна Корея. Когато за пръв път чух за това, си представих група пичове, които се промъкват до оградата с бодлива тел на границата с бележчици, нарисувани върху менюта от McDonald’s, закачат ги на няколко балона с хелий, пускат ги във въздуха и самодоволно се прибират вкъщи. Но обяснява, че е малко по-сложно.

Посланията, които критикуват правителството на Северна Корея, се завързват на балони, които тежат около 20 килограма, и се насочват към стратегически места от другата страна на границата. Тази дейност е известна като Bbi-ra. Във всяка една мисия, която разпространява надеждата, се включват петима или шестима дезертьори. Те разпространяват интервюта, личните си истории на бягство и разказват за живота, поезията и картините в света навън, както и призиви за революция. Снимки не се изпращат, защото могат да се проследят лесно и по-късно да се използват като доказателство от контраразузнаването на Северна Корея. Повечето дезертьори са убедени, че това е ефективен начин да се ускори процесът на обединение, и прекарват по около 3 часа на ден, изпращайки по един балон. Тази практика не се наказва от правителството на Южна Корея, което надали помага на и без това нестабилния дипломатически процес със Cевера.

Набавихме си следните примери на обратна пропаганда. Не е готино.


Откъс от „Продадох дъщеря си за 100 вона”
От поета дезертьор Чанг Жинсун

Където и да има хора
Се чува и звукът на изстрели.

Днес пред очите на всички
Поредният човек беше разстрелян.

Никога не показвай състрадание.
Дори и мъртви, трябва бясно да убивате отново.

Те не прокламират нищо
Пред звука на изстрелите
Как се случи, че днес
Мълчанието на хората е по-тежко?

Откраднал торба с ориз,
Престъпникът бе разстрелян с 90 изстрела.
Професията му
Беше земеделец.

---

COMMENTS