|
|
DOS & DON'TS
|
||||||
В ПАМЕТ НА ДАШ СНОУ, 14 ЮЛИ 2009 Г.ТЕКСТ И ФОТОГРАФИЯ РАЙЪН МАКГИНЛИ 
Той беше най-лудото хлапе, което познавах. Довършваше графита и хукваше нагоре по покривите, катереше се по аварийните стълби. Спомням си, че когато го видях за първи път, току-що беше довършил една цветна рисунка на Brooklyn Bridge. Беше лудница. Беше прескочил парапета и изписал огромно Sace, стъпвайки на тесен перваз от външната страна на моста. С Даш веднага ни свърза общият интерес към фотографията. Една от любимите ни книги, която често разгръщахме и обсъждахме, беше American Pictures на Джейкъб Холт. Постоянно снимахме. Харесваше ни да документираме интересните преживявания и след това да ги сравняваме. Той не се разделяше със своя Polaroid. Снимките, които правеше, бяха много искрени. Той притежаваше очарователната мания да снима и представляваше най-тежкият случай на човек с разстройство на вниманието, който можеш да си представиш. Винаги съм смятал, че именно по тази причина използваше фотоапарат Polaroid. Мисля, че му беше трудно да чака дори минута, за да промие дадена снимка. Веднъж отказа да ми даде линия кока, освен ако не я изсмъркам от големия черен член на Earsnot. Естествено че го направих – той снима сцената и това се превърна в една от най-известните му фотографии. 
Моята най-известна негова снимка – Dash Bombing, е снимана до Holland Tunnel – той е стъпил на един перваз на 20-ия етаж над улицата. Прекарвахме много време около High Line, където се бяхме срещнали за първи път – мотаехме се, пиехме. Заедно с Earsnot направиха онези големи колела, които още могат да бъдат видени от West Side Highway. Това беше времето, когато всички носехме изкуствени златни зъби, които бяхме купили от магазина за зъбни протези Charlie Gold на Canal Street. Даш винаги имаше най-добрите, инкрустирани с диаманти. Earsnot и той обичаха да рисуват по клошари. Даваха по 20 долара на някой скитник, за да покрият дрехите му с графити. Клошарите никога не сменят дрехите си, така че рисунките няма как да бъдат заличени, както става, ако са направени на някоя врата или портал. И графитите просто обикалят улиците. Невероятна реклама – идеята е толкова гениална, че и до ден днешен се побърквам от кеф, като се сетя за това. Спомням си времето, прекарано в обвития с лоша слава апартамент на Даш на Avenue C. Стените бяха покрити с маски на Садам Хюсеин, изрезки от порносписания, оръжия, корици на New York Post... Жена му по онова време, Агате, винаги беше там и се грижеше за нас, но най-вече за него – той се нуждаеше от много внимание. Отделих много време да снимам тяхната любовна история. Те бяха първата двойка, която ми позволи да я снимам, докато прави любов. Имаха домашен любимец, зайчето Гари, кръстено на графити артиста Cinik, и папагал, който се казваше Sergeant Slaughter. Те подскачаха около нас, когато оставахме късно през нощта. Когато Даш беше пиян, винаги ти казваше колко много те обича. Човек не можеше да го накара да спре да пее парчета на Rolling Stones. Точно преди да почне текстът, той те сръгваше в ребрата и започваше да пее в лицето ти. Той беше един от първите хора, които ме вдъхновиха. Той беше въплъщението на всичко, което исках да снимам и да бъда – безотговорен, безразсъден, безгрижен, луд, богат. Бяхме просто хлапета, които се друсаха и правеха пакости. Всяка вечер обикаляхме баровете. Не мисля, че някога сме се виждали по светло. Бяхме като вампири. Голяма част от времето прекарвахме в смъркане на в тоалетните на Cock (още когато беше на Avenue A) и Hole (когато беше на Second Avenue). Беше толкова забавно да се крием. Мисля, че заедно сме смъркали в тоалетната на всеки един бар надолу от 14th Street. Смъркахме кока на капака на тоалетните или направо от юмрука си и сутрин винаги се събуждахме с ключовете на другия в джоба.
|
