ВСИЧКИ СМЕ ЗА РЕЙВА!

Какво направи Гевин Уотсън след скиновете и пънкарите

ФОТОГРАФИЯ ГЕВИН УОТСЪН, ИНТЕРВЮ БРУНО БЕЙЛИ



От фотограф, документиращ скинхед културата през 1989, Гевин Уотсън става един от малцината, които са били в състояние да боравят с фотоапарата, докато облак от екстъзи поглъща Англия през въпросната година. По онова време рейвовете са били революционни, дори и сега да са сринати до основи. Говорихме с Гевин за блажените дни, когато е можело да танцуваш цяла нощ на едно хапче, и за снимките му, събрани в новата му книга Raving ’89.

Vice: Как влезе в рейв сцената?
Гевин Уотсън: Цялата скинхед история започна да ми дотежава. Нямаше кой знае какви варианти за повечето от нас, освен да се ожениш и да си направиш дете. Чувствахме се все още твърде млади, за да се погубваме в житейска зрялост. Рейвовете дойдоха точно навреме. Всичките ни приятели ходеха на рейвове, а тези, които не ходеха, отпаднаха от играта.

Как бяха партитата отначало?
Всички скинове се събираха, като ходехме на първите рейвове. Брат ми Невил не искаше доста време. Той имаше авторитет в групата, но ние ходехме така или иначе. Викахме му: „Съжаляваме, пич, ама сме тръгнали на партито.” Той не искаше няколко месеца. На нас ни дойде много свежо, направо ни помете. Беше като истинска вълна в страната, като революция.

Усещаше се огромно желание да си част от тези партита. Всеки, който беше някой, се присъедини към рейва. Беше важно – направихме протест в Лондон и променихме законите по лиценза. Ако беше забавление изцяло на работническата класа, щяха да ни смачкат и да ни заринат в шибаната земя. Но на рейвовете имаше и хора от средната класа, и лордове. Всеки участваше, не можеха да го спрат. Полицията просто не можеше да го проумее. Никога не им се беше налагало да се справят със стотици хора, които се забавляват на полето.

Сигурно са знаели за наркотиците.
Много малко се знаеше за екстъзи хапчето, преди да го въведе тази вълна, не беше дори незаконно. Скоро след това правилата се промениха. Но по това време беше наркотик, направен за психотерапевти и подобните им. Не беше като хероина, от който вредата беше видна. Полицията мислеше, че сме на картони! Беше странен период. Имаше хора, които си спукваха гъза, за да развият рейв партита, а аз им бях благодарен за това.

Беше ли еднакво част от скинхедс и от рейв културата?
Като човек съм много надъхан, но винаги стоя малко отвън на нещата. Рейвовете бяха страхотен катарзис. Не костваше кой знае какво да отидеш там, а и не съм решавал изведнъж да си сложа тениска с усмихнато личице и препаска на главата, за да „стана рейвър”. Просто се случи, другото отпадна. Все още си имахме приятелчета скинове, но наистина всичко се промени. Не беше трудно да направя превключване.

Какви бяха недостатъците?
За нашата група беше лесно, вече бяхме извън нормалното общество. Всъщност станахме повече мейнстрийм, защото почнахме да ходим на рейвове. Но момчетата, с които ходех на училище, се бяха оженили на 18 и имаха деца, и когато започна рейвът, те полудяха. Загубиха браковете си, къщите, животът им се разпадна. Не можеха да преценят кога е свършило партито. Наркотиците си взеха данъка.

---

COMMENTS