|
|
DOS & DON'TS
|
|||||
ОТКЪС ОТ "СМЪРТТА НА БЪНИ МЪНРО"От Смъртта на Бъни Мънро от Ник Кейв, на пазара от 5 октомври благодарение на ИК Прозорец. Всички права запазени. ОТ НИК КЕЙВ ИЛЮСТРАЦИИ ДЖЕЙ ПЕНРИ
Вцърквата Сейнт Никълъс в Портслейд има семпла и непретенциозна служба за Либи Мънро. Бъни и Бъни-младши стоят в църквата с наведени глави. Облечени са в чисто новите черни костюми, които Бъни намери закачени един до друг в иначе празния дрешник в спалнята. Касовата бележка, която откри в джоба на сакото, разкриваше, че Либи е купила костюмите от Topshop на Churchill Square два дни преди да се самоубие. Това пък защо? С всеки ден се разкрива по една нова, по-странна и по-тъжна страна от кончината на Либи. Една съседка казва, че видяла как тя изгаря късчета хартия и ги пуска от балкона два дни преди смъртта си. Стана ясно, че това са били любовните писма, които Бъни й пишеше, преди да се оженят. Намери малки, обгорели листчета под стълбата със спринцовките и презервативите. Какво я е било прихванало? Сигурно се е била побъркала. Женственият отец Майлс с пребледняло лице и кълбест облак бяла коса, похлупила черепа му, реди хвалебствени слова със звучен шепот и Бъни трябва да проточи врат, за да го чуе. Свещеникът описва Либи като “изпълнена с живот и обичана от всички”, а по-нататък: “безкористна и щедра без мярка”, и както Бъни отбелязва, нито веднъж не споменава болестното й състояние и последвалия начин на заминаване, освен казвайки, че тя “преждевременно отиде при ангелите”. Бъни бегло оглежда множеството и вижда няколко от приятелките на Либи, притиснати на същата пейка, но в другата половина на църквата. От време на време Патси “Bad Vibes“ Паркър му мята обвинителни погледи, но Бъни не очаква друго. Патси никога не го е харесвала и не пропуска възможност да му го напомни. Ниска и с прекомерно развит задник, тя се опитва да компенсира своя ръст, като почти винаги носи обувки с висок ток на малките си, недоразвити ходила. Когато идваше на гости на Либи, тя прекосяваше площадката с отвратителната си целеустремена походка, напомняща на Бъни за едно от трите прасенца, май онова, което си построи къщичката от тухли. Това си е уместно, защото веднъж тя, в пристъп на засегнато честолюбие по повод един негов порно коментар към ходещия fuck-fest Соня Барнс от дванайсети апартамент, нарече Бъни вълк. Той предположи, че има предвид вълка от анимационните филмчета, с изплезения език и изскочилите очи, и всъщност прие забележката й като комплимент. И оттогава насетне, щом я видеше, се облещваше и ръмжеше: “Ще духна, ще пуфна и ще издухам къщичката ти!” Бъни се чуди дали да не изплези език и да облещи очи, но осъзнава, с известно облекчение, че не му се занимава. Бъни вижда, че до Патси Паркър седи Ребека Бересфорд, която Либи обичаше да нарича “по-голямата сестра, която никога не съм имала”, “моята сродна душа” и “най-добрата ми приятелка на света”. Ребека Бересфорд престана да говори с Бъни още преди години след един инцидент, докато си правеха барбекю на Rottingden Beach. Обстоятелствата включваха половин бутилка “Смирноф” син етикет, недопечена наденица, нейната петнайсетгодишна дъщеря и недобро тълкуване на знаците. Това доведе до всеобщ смут, който не можа да бъде разсеян от цяла година разкаяние. Накрая скалъпиха негласното споразумение, че единственият път занапред е взаимното пренебрежение. Все едно. Ребека Бересфорд го стрелва с навъсени, коси погледи от другия край на църквата.  До нея седи сериозно привлекателната Хелън Клеймор, която също хвърля на Бъни гадни погледчета, но той вижда, че тя не влага сърце в тях и несъмнено му е навита. Това не е мнение, а излагане на факт. Хелън Клеймор е облечена в прилепнал черен костюм от туид, който прави нещо ненормално с гърдите – милитаризира ги, торпилира ги, и нещо извънземно с умопомрачителния й задник. Хелън Клеймор от години препраща подобни сигнали към Бъни, той си поема дълбоко въздух и остава отворен за нейните вибрации – като медиум, спиритуалист или нещо такова. Той дава простор на въображението си и за милионен път осъзнава, че изобщо няма такова, затова си представя нейната вагина. Бъни й се възхищава неопределено дълго време. Вижда я как се рее пред очите му като свято видение, схваща интуитивно какво чудо е това и усеща как пенисът му се втвърдява като изкривена вилица, като пръчка за търсене на вода или дръжка на тоалетно казанче – не може да реши кое точно. После чува свистене от изпуснат газ, обръща се и вижда майката на Либи, мисис Пенингтън, която го гледа от упор, а на лицето й е изписан ужас и неприкрита омраза. Тя му се озъбва. “Хвана ме на местопрестъплението”, мисли си Бъни и свежда глава в молитва. Момчето вдига очи към баща си, а после поглежда и мисис Пенингтън, усмихва й се и помахва лекичко и тъжно. Баба му отвръща с поклащане на глава от ярост и мъка, a от гърдите й се откъртва ужасно ридание. Съпругът й, добре изглеждащ човек, прекарал инсулт година по-рано и понастоящем прикован към инвалидна количка, вдига сгърчената си ръка и я слага върху дланта на безутешната си жена.
|
