|
|
DOS & DON'TS
|
||
VICE PEOPLE - ГОДИНА ПЪРВА, БРОЙ ПЪРВИТЕКСТ БОРИС КОСТАДИНОВ ФОТОГРАФИЯ STUDIO 414 Усещал ли си липса? Със сигурност... И какво правиш тогава? Риташ контейнерите по продължението на Графа? Изчукваш гаджето и бързаш да заспиш, зa да забравиш, че симулира поредния оргазъм? Играеш на покер? Татуираш си дракон? Пускаш си Franco Un-American на NOFX? Спасението от липсата за мен беше да избягам. Да си купя билет, да се махна за малко и да подишам берлински, амстердамски, барселонски или Бог знае какъв друг токсичен, но все пак НЕ софийски въздух. Умно... но не достатъчно. После пак ме чакаше мустакатият митничар на летище София в неочаквано добрата комбинация с такси драйвъра, обясняващ ми колко му струва ремонтът на алтернатора и как кинтите от сметката до нас няма да му стигнат даже да се насвятка в кварталната в Надежда. И аз, и хората около мен са от тези, на които нещо им липсваше. Затова от сума време се хванахме да правим „нещото” Vice. „Нещото”, защото (както вероятно знаеш) Vice е колкото списание, толкова и антисписание, колкото телевизия, толкова и антителевизия, колкото музика, толкова и антимузика, колкото тренд, толкова и антитренд. Vice е култура. Културата, която ни спаси тук и сега. Културата, която ни държи. Почти от два месеца се знае и се шушука, че списанието ще излиза. За цялото това време щем, не щем се срещнахме с N на брой хора, и то всякакви—приятели, живеещи по света, артисти, фотографи, медийни спецове, очилати икономисти, изтрещели музиканти, гипсирани университетски преподаватели, професионални безделници, фанатични скейтъри, сноубордисти и каква ли не още паплач. 90% от тях реагираха с: „Не мога да повярвам, че Vice ще излиза в България!” Не вярваш я! Как ще вярваш, когато около теб е заринато с вонящ боклук, а пред парламента на светещ билборд се врътка: „Мега яко лайф шоу на Преслава”. Всяка вечер те насилват да заспиваш с изчадията на VIP Brother, а на всичкото отгоре всяка сутрин те буди апокалиптичният Бареков с последните новини около кризата. Знаеш ли, че живееш в страна, която международната организация Репортери без граници постави на последно място сред страните от ЕС по отношение на свободата на словото? И като говорим за кризата, държа да ти кажа, че тя не е най-страшното. Напротив, тя е нещо доста добро. Ще побутне нещата да си дойдат на правилното място. Една случка ни накара да облещим очи. Известен медиен експерт, дочул за излизането на Vice, се свърза с нас и амбициозно ни предложи да се погрижи за рекламата ни. Беше измислил „нечувана PR акция”. Идеята му беше да хванем някой идиот, който да се изпикае пред централния вход на парламента, а ние да снимаме с камера и да използваме видеото за реклама на списанието. Човече, ти на кой свят си? Представи си само да накараш някой французин да направи това пред собствения си парламент. Ще те изгорят моментално на клада, и то на Площада на Бастилията. Как ще пикаеш на това, което символизира твоята собствена свобода??? Друг е въпросът дали осъзнаваш какво е свободата, когато и тази година заявяваш: „Аз няма да гласувам. Всичките тия са боклуци”... Е, най-важното, което трябва да знаш за Vice, е, че това е свободна медия, и то във всичките 17 страни, в които се чете. Най-хубавото от всичко е, че тук, около нас, около теб, има достатъчно свободни, умни и смислени типове. Те имат прогресивно поведение, използват правилните сайтове и информационни източници, посещават добрите места, а в iPod-а им е адекватната музика. И тези хора не са малко. Vice е за тях! Последната седмица се срещнахме и говорихме с няколко градски типажа, които вероятно познаваш доста добре. Сега те са пред теб. Кои от тях са нашите хора—разбери сам! Ако не успееш—спри да ми цапаш списанието веднага, тъпако!
|
