В училище никога не ме е било страх от атлетите или от красавците. Те нямаха значение. Винаги ме е било страх от драматичните деца и зубърите, защото те не се боят от нищо. Всеки зубър, когото познавах тогава, сега е или политик, или богат уеб дизайнер, или нещо още по така. И ако и ти си бил зает да тренираш или да се учиш да пушиш трева, Кейти Стелманис взимаше уроци по пеене и вероятно е писала опера, когато е била на 12.

Последния път, когато я видях да свири, беше пред 300 пънкари, които не можеха да го понесат. Тя пееше така грациозно, че аз започнах да се изчервявам, а тя все се смееше в лицата на всички. Кейти не се страхува от нищо.

Нейният първи албум се казва Join Us. И как да не се присъединиш? Пълен е с най-дълбоките и изтощителни вокални диапазони.

Vice: Ти изпълняваш наистина сериозна музика, но имаш вид на абсолютна комичка.

Кейти Стелманис: Предполагам, че не мога наистина да говоря за моята музика на сериозно, защото тогава тя става тъпа.

Исках да кажа, че имаш този наистина дълбок глас, когато си на сцената, а между парчетата си разказваш смешки.

Преди излизах на сцената без много закачки и осъзнах, че това ни изолира от тълпата. Има прекалено много хора, с които трябва да се справяш. Харесва ми да опитвам да разчупя напрежението и направя нещата да изглеждат по-достъпни. Това е целенасочен опит.

Как тогава би искала хората да вникват в музиката ти?

Искам представянето да е масивен визуален спектакъл, където да нямам нужда от толкова много шеги.

Кой е твоят идеален слушател?

Аз искам да познавам единствено хората, които ОБИЧАТ моите неща. Не ме интересуват тези, които са умерени към музиката ми. Харесва ми също и когато хората не харесват нещата ми—мразя всичко посредствено. Стига феновете да са отзивчиви, не ме интересува кои са.

Чела ли си лоши рецензии?

Да, чела съм наистина лоши. В първия момент винаги се разочаровам, но човек трябва да се научи да ги оценява. Повечето лоши рецензии обръщат внимание на гласа ми и колко силен е той.

Това е най-хубавата част!

Най-лошата беше от Chart Magazine, които всъщност казаха, че аз съм най-лошият пример, който са чували от известно време насам, и че никога няма да успея. Казваха неща като: „Не ми хареса и личеше, че хората около мен също не бяха във възторг.” Беше наистина грубо. Обаче истината за това представление е, че аз мислех, че е страхотно и публиката изглеждаше наистина вдъхновена, така че да си гледат работата.

МАЙК ХАЛИЕЧУК

COMMENTS